мършав

Речник на българския език

мъ̀ршав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мъ̀ршава, мъ̀ршаво, мн. мъ̀ршави, прил.
1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре.
2. Неплодороден, слаб. Мършава нива.
3. Прен. Без особена стойност.

Грешни изписвания (3)

  • мършъв
  • мършаф
  • мършъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мър-шав
непълен член мър-ша-вия
пълен член мър-ша-ви-ят
ж. р. мър-ша-ва
членувано мър-ша-ва-та
ср. р. мър-ша-во
членувано мър-ша-во-то
мн. ч. мър-ша-ви
членувано мър-ша-ви-те