кожа

мн. ко̀жи, ж.
1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем.
2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия. Обувки от кожа. Палто от кожа.
3. Разг. Само ед. Тънка обвивка на някои плодове. Кожа на праскова. Кожа на домат.
• Влизам/вляза под кожата — (на някого). Разг. Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес. Влезе под кожата на шефа и каквото си иска, това прави.
• Запазвам/запазя си кожата. — Успявам да избегна голяма опасност.