обвивка

Речник на българския език

обвѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обвѝвки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.

Грешни изписвания (7)

  • обвивкъ
  • обвифка
  • обвифкъ
  • убвивка
  • убвивкъ
  • убвифка
  • убвифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-вив-ка
членувано об-вив-ка-та
мн.ч. об-вив-ки
членувано об-вив-ки-те
звателна форма