пласт

Речник на българския език

1. пласт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пла̀стът, пла̀ста, мн. пла̀стове, (два) пла̀ста, м.
1. Плътен плосък слой от нещо. Земни пластове.
2. Еднородна маса като част от нещо. Варовиков пласт.
3. Диал. Изсушено сено, събрано на малка купчина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пласт
непълен член плас-та
пълен член плас-тът
мн.ч. плас-то-ве
членувано плас-то-ве-те
бройна форма плас-та
звателна форма

2. Пласт географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение