мазилка

Речник на българския език

мазѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мазѝлки, ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; лепеж. Под напуканата мазилка се виждаха тухлите.

Грешни изписвания (3)

  • мазилкъ
  • мъзилка
  • мъзилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-зил-ка
членувано ма-зил-ка-та
мн.ч. ма-зил-ки
членувано ма-зил-ки-те
звателна форма