мантия

Речник на българския език

ма̀нтия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ма̀нтии, ж.
1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи.
2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, която обвива цялото тяло.
3. Спец. Вътрешна сфера в Земята, намираща се под земната кора.

Грешни изписвания (5)

  • мантеа
  • мантеъ
  • мантея
  • мантиа
  • мантиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-тия
членувано ман-ти-я-та
мн.ч. ман-тии
членувано ман-ти-и-те
звателна форма