тога

Речник на българския език

то̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. то̀ги, ж.
1. ист. Дълга мъжка дреха без ръкави, носена от пълноправните граждани на древния Рим.
2. Дълга горна дреха, обличана от съдии и адвокати по време на съдебно заседание или от ректор на университет в тържествени случаи.

Грешни изписвания (1)

  • тогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-га
членувано то-га-та
мн.ч. то-ги
членувано то-ги-те
звателна форма