плик
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
плѝкът, плѝка, мн. плѝкове, (два) плѝка, м.
1. Сгънат и залепен лист хартия, в който се поставя писмо. Купих пет плика за писма.
2. Торба от хартия или друг материал. Поставих хляба в найлонов плик. Смених плика на юргана.
3. Разг. Дамски долни гащи.
същ. умал. плѝкче, мн. плѝкчета, ср.
1. Сгънат и залепен лист хартия, в който се поставя писмо. Купих пет плика за писма.
2. Торба от хартия или друг материал. Поставих хляба в найлонов плик. Смених плика на юргана.
3. Разг. Дамски долни гащи.
същ. умал. плѝкче, мн. плѝкчета, ср.