покривало

Речник на българския език

1. покрива̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. покрива̀ла, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет.

Грешни изписвания (7)

  • покревало
  • покревалу
  • покривалу
  • пукревало
  • пукревалу
  • пукривало
  • пукривалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ри-ва-ло
членувано пок-ри-ва-ло-то
мн.ч. пок-ри-ва-ла
членувано пок-ри-ва-ла-та

2. покривало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покривало е производна форма на покривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покривало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покривало е производна форма на покривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. покривало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покривало е производна форма на покривам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. покривало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покривало е производна форма на покривам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).