похлупак

Речник на българския език

похлупа̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. похлупа̀ци, (два) похлупа̀ка,м. Предмет, с който се похлупва; капак.

Грешни изписвания (3)

  • похлопак
  • пухлопак
  • пухлупак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пох-лу-пак
непълен член пох-лу-па-ка
пълен член пох-лу-па-кът
мн.ч. пох-лу-па-ци
членувано пох-лу-па-ци-те
бройна форма пох-лу-па-ка
звателна форма