кора

мн. корѝ, ж.
1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора.
2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори.
3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб.
4. Лист от тесто. Кори за баница.
5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори.
6.Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора.
същ. умал. корѝчка, мн. корѝчки, ср. Коричка сапун.
• Чета от кора до кора. — Прочитам цялата книга.