черупка

Речник на българския език

черу̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. черу̀пки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка.
Свивам се в черупката си.Разг.
1. Не предприемам нищо, спотайвам се.
2. Не съм общителен, затварям се.

Грешни изписвания (3)

  • черупкъ
  • чирупка
  • чирупкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-руп-ка
членувано че-руп-ка-та
мн.ч. че-руп-ки
членувано че-руп-ки-те
звателна форма