чушка

Речник на българския език

1. чу̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чу̀шки, ж.
1. Плодът на растението пипер; пиперка. Люти чушки. Червени чушки.
2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушулка.
Арнаутска чушка. — Много избухлив, сърдит човек.

Грешни изписвания (1)

  • чушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуш-ка
членувано чуш-ка-та
мн.ч. чуш-ки
членувано чуш-ки-те
звателна форма

2. чушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

чушка е производна форма на чушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. чушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

чушка е производна форма на чушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. чушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

чушка е производна форма на чушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).