изпосталял

Речник на българския език

1. изпосталял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосталял е производна форма на изпосталея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосталял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпосталял е производна форма на изпосталея (мин. деят. св. прич. м. р.).