костелив

Речник на българския език

костелѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

костелѝва, костелѝво, мн. костелѝви, прил.
1. Който има много кости. Костелива риба.
2. Който има издадени, изпъкнали кости. Костеливи ръце.
Костелив орех. 1. — Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.
2. Прен. Разг. За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо. Другите са лесни, но не зная него как ще убедиш, той е костелив орех.

Грешни изписвания (7)

  • костилив
  • кустелив
  • кустилив
  • костелиф
  • костилиф
  • кустелиф
  • кустилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кос-те-лив
непълен член кос-те-ли-вия
пълен член кос-те-ли-ви-ят
ж. р. кос-те-ли-ва
членувано кос-те-ли-ва-та
ср. р. кос-те-ли-во
членувано кос-те-ли-во-то
мн. ч. кос-те-ли-ви
членувано кос-те-ли-ви-те