костелѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
костелѝва, костелѝво, мн. костелѝви, прил.
1. Който има много кости. Костелива риба.
2. Който има издадени, изпъкнали кости. Костеливи ръце.
• Костелив орех. 1. — Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.
2. Прен. Разг. За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо. Другите са лесни, но не зная него как ще убедиш, той е костелив орех.
1. Който има много кости. Костелива риба.
2. Който има издадени, изпъкнали кости. Костеливи ръце.
• Костелив орех. 1. — Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.
2. Прен. Разг. За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо. Другите са лесни, но не зная него как ще убедиш, той е костелив орех.
Грешни изписвания (7)
- костилив
- кустелив
- кустилив
- костелиф
- костилиф
- кустелиф
- кустилиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кос-те-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кос-те-ли-вия | ||
| пълен член | кос-те-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | кос-те-ли-ва | ||
| членувано | кос-те-ли-ва-та | ||
| ср. р. | кос-те-ли-во | ||
| членувано | кос-те-ли-во-то | ||
| мн. ч. | кос-те-ли-ви | ||
| членувано | кос-те-ли-ви-те | ||