болнав

Речник на българския език

болна̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

болна̀ва, болна̀во, мн. болна̀ви, прил. Разг.
1. Който често боледува, който е с разклатено здраве; хронично болен. Болнаво дете.
2. Леко болен, малко болен.

Грешни изписвания (3)

  • булнав
  • болнаф
  • булнаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бол-нав
непълен член бол-на-вия
пълен член бол-на-ви-ят
ж. р. бол-на-ва
членувано бол-на-ва-та
ср. р. бол-на-во
членувано бол-на-во-то
мн. ч. бол-на-ви
членувано бол-на-ви-те