бива

Речник на българския език

1. бѝва некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мин. несв. бѝваше, мин. прич. бѝвало, несв.
1. Случва се, става, е. Понякога биваше студено.
2. Може, трябва. Не бива така! Биваше ли да се ядосваш толкова?
3. В съчетание с ме, те, го, я, ни, ви, ги: способен съм, годен съм, добре съм. Бива ни за тази работа. Не я бива за нищо. Хубав ли е филмът? — Бива го.

Грешни изписвания (1)

  • бивъ

2. бива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бива е производна форма на бивам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бива е производна форма на бивам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бива е производна форма на бивам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).