съм

Речник на българския език

съм глагол (тип 142) редактиране

Значение

съм, си, е, сме, сте, са, мин. св. и несв. бях, мин. прич. бил, несв.
1. Съществува, има го. Беше лято. В това значение глаголът е безличен.
2. Намирам се, присъствам. Вчера бях на кино.
3. Намирам се в някакво състояние. В опасност съм.
4. Спомагателен глагол за образуване на сложни глаголни форми. До утре ще съм прочела книгата.
5. За свръзка между субекта и негов признак. Тя е добра и нежна майка.
Беше то/тя. — Свърши и вече няма да се повтори.
Не съм на себе си.
В безсъзнание съм.
Много съм възбуден от някакво изживяване.