може

Речник на българския език

1. мо̀же некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мин. несв. мо̀жеше, мин. прич. мо̀жело, несв.; безл.
1. Възможно е. Може да се направи за един ден.
2. Разрешено е, позволено е. Тук може да се пуши.
Може би. — Вероятно, възможно. Може би ще дойда.

Грешни изписвания (1)

  • можи

2. може — сег. вр., 3 л., ед. ч.

може е производна форма на мога (сег. вр., 3 л., ед. ч.).