позволявам

Речник на българския език

позволя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

позволя̀ваш, несв. и позволя̀, св.
1. На кого. Давам право, възможност на някого да извърши нещо; разрешавам.
2. Давам възможност да се направи нещо; допускам. Моята работа не ми позволява да спортувам.
същ. позволя̀ване, ср.
Позволявам си. — Осмелявам се.

Грешни изписвания (7)

  • позволявъм
  • позвулявам
  • позвулявъм
  • пузволявам
  • пузволявъм
  • пузвулявам
  • пузвулявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поз-во-ля-вам поз-во-ля-ва-ме
2 лице поз-во-ля-ваш поз-во-ля-ва-те
3 лице поз-во-ля-ва поз-во-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поз-во-ля-вах поз-во-ля-вах-ме
2 лице поз-во-ля-ва поз-во-ля-вах-те
3 лице поз-во-ля-ва поз-во-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поз-во-ля-вах поз-во-ля-вах-ме
2 лице поз-во-ля-ва-ше поз-во-ля-вах-те
3 лице поз-во-ля-ва-ше поз-во-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице позволявал е позволявала е позволявало е позволявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позволявал бях позволявала бях позволявало бяхме позволявали
2 лице беше позволявал беше позволявала беше позволявало бяхте позволявали
3 лице беше позволявал беше позволявала беше позволявало бяха позволявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позволявам ще позволяваме
2 лице ще позволяваш ще позволявате
3 лице ще позволява ще позволяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позволявал ще съм позволявала ще съм позволявало ще сме позволявали
2 лице ще си позволявал ще си позволявала ще си позволявало ще сте позволявали
3 лице ще е позволявал ще е позволявала ще е позволявало ще са позволявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позволявам щяхме да позволяваме
2 лице щеше да позволяваш щяхте да позволявате
3 лице щеше да позволява щяха да позволяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позволявал щях да съм позволявала щях да съм позволявало щяхме да сме позволявали
2 лице щеше да си позволявал щеше да си позволявала щеше да си позволявало щяхте да сте позволявали
3 лице щеше да е позволявал щеше да е позволявала щеше да е позволявало щяха да са позволявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позволявал била съм позволявала било съм позволявало били сме позволявали
2 лице бил си позволявал била си позволявала било си позволявало били сте позволявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позволявам щяла съм да позволявам щяло съм да позволявам щели сме да позволяваме
2 лице щял си да позволяваш щяла си да позволяваш щяло си да позволяваш щели сте да позволявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позволявал щяла съм да съм позволявала щяло съм да съм позволявало щели сме да сме позволявали
2 лице щял си да си позволявал щяла си да си позволявала щяло си да си позволявало щели сте да сте позволявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позволявал бих позволявала бих позволявало бихме позволявали
2 лице би позволявал би позволявала би позволявало бихте позволявали
3 лице би позволявал би позволявала би позволявало биха позволявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поз-во-ля-вай поз-во-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род поз-во-ля-ван
непълен член поз-во-ля-ва-ния
пълен член поз-во-ля-ва-ни-ят
женски род поз-во-ля-ва-на
членувано поз-во-ля-ва-на-та
среден род поз-во-ля-ва-но
членувано поз-во-ля-ва-но-то
множествено число поз-во-ля-ва-ни
членувано поз-во-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-во-ля-вал
непълен член поз-во-ля-ва-лия
пълен член поз-во-ля-ва-ли-ят
женски род поз-во-ля-ва-ла
членувано поз-во-ля-ва-ла-та
среден род поз-во-ля-ва-ло
членувано поз-во-ля-ва-ло-то
множествено число поз-во-ля-ва-ли
членувано поз-во-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-во-ля-вал
женски род поз-во-ля-ва-ла
среден род поз-во-ля-ва-ло
множествено число поз-во-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-во-ля-ващ
непълен член поз-во-ля-ва-щия
пълен член поз-во-ля-ва-щи-ят
женски род поз-во-ля-ва-ща
членувано поз-во-ля-ва-ща-та
среден род поз-во-ля-ва-що
членувано поз-во-ля-ва-що-то
множествено число поз-во-ля-ва-щи
членувано поз-во-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

поз-во-ля-вай-ки