позволявал си

Речник на българския език

1. позволявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позволявал си е производна форма на позволявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позволявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позволявал си е производна форма на позволявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. позволявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позволявал си е производна форма на позволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).