позволявал съм

Речник на българския език

1. позволявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позволявал съм е производна форма на позволявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позволявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позволявал съм е производна форма на позволявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. позволявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позволявал съм е производна форма на позволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).