да

Речник на българския език

1. да съюз (тип 189) редактиране

Значение

част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.



част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?



съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.

2. да частица (тип 191) редактиране

Значение

част.
1. Употребява се при отговор за изразяване на утвърждение или съгласие. – Ще дойдеш ли? — Да, ще дойда.
2. За самостоятелен отговор при повикване, с който се изтъква присъствието. – Мария! — Да.
3. В самостоятелна реплика, която означава, че е разрешено да се влезе.
4. За изразяване на несъгласие или възражение. – Ще закъснееш! — Да, ще закъснея — нали все по това време тръгвам.



част.
1. За изразяване на подбуда, подкана, заповед. Да дойдеш, чу ли?
2. За изразяване на желание; нека. Да си жив и здрав, че ми помогна!
3. За изразяване на укор, недоволство, негодувание. Да не си дошъл толкова късно!
4. За изразяване на съмнение, несигурност. Да тръгвам ли?
Нека да. — За образуване на повелително наклонение. Нека да влезе!
Да не би да. — За изразяване на възможност, предположение. Да не би да е забравил за срещата ни?



съюз.
1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Искам да пътуваме заедно. Готов съм да ти помогна.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение след съществително име. Желанието му да я срещне беше много голямо.
3. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Трудно е да стигнеш върха.
4. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за цел, условие, причина, следствие и др. Да беше дошла по-рано, щеше да го срещнеш.
5. В съставно сказуемо след глаголи, показващи фаза от действието или възможност и необходимост от извършването му. Трябва да тръгвам. Започвам да играя. Продължавам да пея.