мъртъв

мъ̀ртва, мъ̀ртво, мн. мъ̀ртви, прил.
1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек.
2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртви улици.
• Мъртъв час. — Следобедно време за почивка.
• Мъртъв език. — Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим.
• Мъртво вълнение. — Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие.
• Мъртва тишина. — Пълна тишина.
• Мъртъв сезон. — Период на застой, на спокойствие.
• Мъртва коприва. — Вид растение.
• Мъртва кост. — Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката.
• Мъртва душа. 1. — Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.
2. При избор — включване на имена на покойници заедно с живите.
• Мъртва точка (стигам до). — Не бележа напредък, в застой съм.