умрял

Речник на българския език

1. умрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умрял е производна форма на умра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умрял е производна форма на умра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умрял — мин. деят. св. прич. м. р.

умрял е производна форма на умра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

умрял е производна форма на умра (мин. деят. несв. прич. м. р.).