бездушен

Речник на българския език

безду̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безду̀шна, безду̀шно, мн. безду̀шни, прил.
1. Който не проявява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен. Бездушно отношение.
2. Който е лишен от живо чувство, от яркост. Бездушна игра на актьорите.
нареч. безду̀шно. Гледам бездушно чуждата трагедия. Усмихвам се бездушно.

Грешни изписвания (3)

  • бездушин
  • биздушен
  • биздушин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ду-шен
непълен член без-душ-ния
пълен член без-душ-ни-ят
ж. р. без-душ-на
членувано без-душ-на-та
ср. р. без-душ-но
членувано без-душ-но-то
мн. ч. без-душ-ни
членувано без-душ-ни-те