вейка

Речник на българския език

вѐйка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѐйки, ж. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.
Като вейка.Разг. Много слаб. Виж я, станала като вейка.

Грешни изписвания (1)

  • вейкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вей-ка
членувано вей-ка-та
мн.ч. вей-ки
членувано вей-ки-те
звателна форма