издъ̀нка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. издъ̀нки, ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- ездънка
- ездънкъ
- издънкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-дън-ка | |
|---|---|---|
| членувано | из-дън-ка-та | |
| мн.ч. | из-дън-ки | |
| членувано | из-дън-ки-те | |
| звателна форма | — | |