1.
клон
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
кло̀нът, кло̀на, мн. кло̀ни и кло̀нове, (два) кло̀на, м.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С мн. клоно̀ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С мн. кло̀нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С мн. кло̀нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
същ. умал. кло̀нче, мн. кло̀нчета, ср.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С мн. клоно̀ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С мн. кло̀нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С мн. кло̀нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
същ. умал. кло̀нче, мн. кло̀нчета, ср.
Синоними
2.
клон
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
кло̀нът, кло̀на, мн. кло̀ни и кло̀нове, (два) кло̀на, м.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С мн. клоно̀ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С мн. кло̀нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С мн. кло̀нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
същ. умал. кло̀нче, мн. кло̀нчета, ср.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С мн. клоно̀ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С мн. кло̀нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С мн. кло̀нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
същ. умал. кло̀нче, мн. кло̀нчета, ср.