потекло

Речник на българския език

1. потекло̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Произход.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • потикло
  • путекло
  • путикло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тек-ло
членувано по-тек-ло-то
мн.ч. по-тек-ла
членувано по-тек-ла-та

2. потекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потекло е производна форма на потека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. потекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

потекло е производна форма на потека (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки