коляно

Речник на българския език

1. коля̀но съществително име, среден род (тип 57) редактиране

Значение

мн. колена̀, коленѐ и колѐне, ср.
1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали.
2. Спец. В ботаниката — удебеление на стъбло. Стъблото на бамбука има много колена.
3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод.
прил. колѐнен, коля̀нна, коля̀нно, мн. колѐнни. Колянна става.
Морето ми е до коляно. — Струва ми се, че всичко е много лесно и просто.
Падам на колене. — Моля се настоятелно и горещо.



ср., само ед. Разг. Потекло, род. От добро коляно е. От царско коляно.
До девето коляно. — Поколения назад от мене или след мене. Зная произхода му до девето коляно. Ще го преследвам до девето коляно.

Грешни изписвания (3)

  • коляну
  • куляно
  • куляну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ля-но
членувано ко-ля-но-то
мн.ч. ко-ле-на
членувано ко-ле-на-та

2. коля̀но съществително име, среден род (тип 58) редактиране

Значение

мн. колена̀, коленѐ и колѐне, ср.
1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали.
2. Спец. В ботаниката — удебеление на стъбло. Стъблото на бамбука има много колена.
3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод.
прил. колѐнен, коля̀нна, коля̀нно, мн. колѐнни. Колянна става.
Морето ми е до коляно. — Струва ми се, че всичко е много лесно и просто.
Падам на колене. — Моля се настоятелно и горещо.



ср., само ед. Разг. Потекло, род. От добро коляно е. От царско коляно.
До девето коляно. — Поколения назад от мене или след мене. Зная произхода му до девето коляно. Ще го преследвам до девето коляно.

Грешни изписвания (3)

  • коляну
  • куляно
  • куляну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ля-но
членувано ко-ля-но-то
мн.ч. ко-ле-не
членувано ко-ле-не-те