колене

Речник на българския език

1. колѐне съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колени
  • кулене
  • кулени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-не
членувано ко-ле-не-то
мн.ч.
членувано

2. колене — мн. ч.

колене е производна форма на коляно (мн. ч.).