коленен

Речник на българския език

колѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • коленин
  • куленен
  • куленин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ле-нен
непълен член ко-лен-ния
пълен член ко-лен-ни-ят
ж. р. ко-лен-на
членувано ко-лен-на-та
ср. р. ко-лен-но
членувано ко-лен-но-то
мн. ч. ко-лен-ни
членувано ко-лен-ни-те