сой

Речник на българския език

сой съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

соят, соя, мн. соеве, (два) соя, м. Разг. Порода; произход, род. От добър сой.
От сой е.Разг. От добра порода; от добър, богат род. Мома от сой. Куче от сой.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сой
непълен член соя
пълен член со-ят
мн.ч. со-е-ве
членувано со-е-ве-те
бройна форма соя
звателна форма