поле

Речник на българския език

1. полѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. полѐта и поля̀, ср.
1. Равнина без гора. Тракийското поле.
2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето.
3. Равно пространство, специално пригодено за нещо. Футболно поле. Вратарско поле.
4. В картина — фон.
5. Свободно неизписано пространство в лявата част на страница.
6. Прен. Област на интересите и дейността; поприще. Поле на дейност.
7. Спец. Пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили. Магнитно поле.
прил. по̀лски, по̀лска, по̀лско, мн. по̀лски (в 1 и 2 знач.). Полски мак.
Бойно поле. — Пространство, в пределите на което се водят бойни действия.

Грешни изписвания (1)

  • пуле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ле
членувано по-ле-то
мн.ч. по-ле-та
членувано по-ле-та-та

2. Полѐ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пуле