сектор

Речник на българския език

сѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сектори, (два) сектора, м.
1. Спец. В геометрията — част от кръг, ограничена от два радиуса и заключената между тях дъга.
2. Част от бойно поле.
3. Част от стадион, зала, цирк и др. , ограничена с радиални входове.
4. Част от помещение, предприятие и др. В двигателния сектор има някаква повреда.
5. Отрасъл, област на стопанска или административна дейност. Здравен сектор.прил. секторен, секторна, секторно, мн. секторни.

Грешни изписвания (1)

  • сектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сек-тор
непълен член сек-то-ра
пълен член сек-то-рът
мн.ч. сек-то-ри
членувано сек-то-ри-те
бройна форма сек-то-ра
звателна форма