бранш

Речник на българския език

бранш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бра̀ншът, бра̀нша, мн. бра̀ншове, (два) бра̀нша, м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?
прил.
бра̀ншов, бра̀ншова, бра̀ншово, мн. бра̀ншови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бранш
непълен член бран-ша
пълен член бран-шът
мн.ч. бран-шо-ве
членувано бран-шо-ве-те
бройна форма бран-ша
звателна форма