браншов

Речник на българския език

бра̀ншов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бранш

Грешни изписвания (3)

  • браншув
  • браншоф
  • браншуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бран-шов
непълен член бран-шо-вия
пълен член бран-шо-ви-ят
ж. р. бран-шо-ва
членувано бран-шо-ва-та
ср. р. бран-шо-во
членувано бран-шо-во-то
мн. ч. бран-шо-ви
членувано бран-шо-ви-те