район

Речник на българския език

райо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. райони, (два) района, м.
1. Място, местност, обособени според някакви свои особености — географски, икономически, геологически, метеорологически и пр. Промишлен район. Земетръсен район.
2. Територия, обхваната от някаква дейност, от някакво явление, действие. Район на снеговалежи. Район на бедствие.
3. Административно-териториална единица в голям град.прил. районен, районна, районно, мн. районни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ръйон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-йон
непълен член ра-йо-на
пълен член ра-йо-нът
мн.ч. ра-йо-ни
членувано ра-йо-ни-те
бройна форма ра-йо-на
звателна форма —

Връзки