окръг

Речник на българския език

о̀кръг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. о̀кръзи, (два) о̀кръга, м.
1. ист. Административно-териториална единица в миналото. Варненски окръг.
2. Териториална единица по време на военни действия. Военен окръг.

Грешни изписвания (2)

  • окрак
  • окрък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-ръг
непълен член ок-ръ-га
пълен член ок-ръ-гът
мн.ч. ок-ръ-зи
членувано ок-ръ-зи-те
бройна форма ок-ръ-га
звателна форма