участък

Речник на българския език

уча̀стък съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. уча̀стъци, (два) уча̀стъка, м.
1. Част от земя, площ, улица, място. Имам участък от пет декара. Един участък от пътя беше много хлъзгав.
2. Административно-териториален район за обслужване. Градът е разделен на участъци за медицинско обслужване.
прил. уча̀стъков, уча̀стъкова, уча̀стъково, мн. уча̀стъкови. Участъков лекар.



мн. уча̀стъци, (два) уча̀стъка, м.
1. Служба, подразделение на градската полиция.
2. Сградата на такава служба.

Грешни изписвания (3)

  • очастак
  • очастък
  • участак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. учас-тък
непълен член учас-тъ-ка
пълен член учас-тъ-кът
мн.ч. учас-тъ-ци
членувано учас-тъ-ци-те
бройна форма учас-тъ-ци
звателна форма учас-тъ-ко