разклонение

Речник на българския език

разклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разклонения, ср. Клон, отклонение.

Грешни изписвания (3)

  • разклунение
  • ръзклонение
  • ръзклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ло-не-ние
членувано раз-к-ло-не-ни-е-то
мн.ч. раз-к-ло-не-ния
членувано раз-к-ло-не-ни-я-та