гранка

Речник на българския език

гра̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гра̀нки, ж.
1. Клонче, вейка.
2. Навити на глава конци, прежда.
същ. умал. гра̀нче, мн. гра̀нчета, ср.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • гранкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гран-ка
членувано гран-ка-та
мн.ч. гран-ки
членувано гран-ки-те
звателна форма