еднообразен

Речник на българския език

еднообра̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еднообра̀зна, еднообра̀зно, мн. еднообра̀зни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
нареч. еднообра̀зно.
същ. еднообра̀зие, ср. Еднообразието на дните я убиваше.

Грешни изписвания (15)

  • еднообразин
  • едноубразен
  • едноубразин
  • еднуобразен
  • еднуобразин
  • еднуубразен
  • еднуубразин
  • иднообразен
  • иднообразин
  • идноубразен
  • идноубразин
  • иднуобразен
  • иднуобразин
  • иднуубразен
  • иднуубразин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-об-ра-зен
непълен член ед-но-об-раз-ния
пълен член ед-но-об-раз-ни-ят
ж. р. ед-но-об-раз-на
членувано ед-но-об-раз-на-та
ср. р. ед-но-об-раз-но
членувано ед-но-об-раз-но-то
мн. ч. ед-но-об-раз-ни
членувано ед-но-об-раз-ни-те