изчерпан

Речник на българския език

1. изчѐрпан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езчерпан
  • езчерпън
  • изчерпън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-чер-пан
непълен член из-чер-па-ния
пълен член из-чер-па-ни-ят
ж. р. из-чер-па-на
членувано из-чер-па-на-та
ср. р. из-чер-па-но
членувано из-чер-па-но-то
мн. ч. из-чер-па-ни
членувано из-чер-па-ни-те

2. изчерпан — мин. страд. прич. м. р.

изчерпан е производна форма на изчерпам (мин. страд. прич. м. р.).