тромав

Речник на българския език

тро̀мав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тро̀мава, тро̀маво, мн. тро̀мави, прил.
1. Който се движи бавно, несръчно. Тромава костенурка.
2. Който е бавен, непохватен, тежък. Тромави стъпки.
нареч. тро̀маво.
същ. тро̀мавост, тромавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • тромъв
  • тромаф
  • тромъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тро-мав
непълен член тро-ма-вия
пълен член тро-ма-ви-ят
ж. р. тро-ма-ва
членувано тро-ма-ва-та
ср. р. тро-ма-во
членувано тро-ма-во-то
мн. ч. тро-ма-ви
членувано тро-ма-ви-те