хром

Речник на българския език

1. хром съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хро̀ма, хро̀мо, мн. хро̀ми, прил. Остар. Куц.



хро̀мът, хро̀ма, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.
прил. хро̀мов, хро̀мова, хро̀мово, мн. хро̀мови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хром
непълен член хро-ма
пълен член хро-мът
мн.ч. хро-мо-ве
членувано хро-мо-ве-те
бройна форма хро-ма
звателна форма

2. хром прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

хро̀ма, хро̀мо, мн. хро̀ми, прил. Остар. Куц.



хро̀мът, хро̀ма, само ед., м. Химически елемент — сивкавобял метал с приложение в металургията за различни сплави или покрития.
прил. хро̀мов, хро̀мова, хро̀мово, мн. хро̀мови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хром
непълен член хро-мия
пълен член хро-ми-ят
ж. р. хро-ма
членувано хро-ма-та
ср. р. хро-мо
членувано хро-мо-то
мн. ч. хро-ми
членувано хро-ми-те