инвалид

Речник на българския език

инвалѝд съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. инвалѝди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвалид. Лице, станало инвалид по време на война или на военна служба.
прил. инвалѝден, инвалѝдна, инвалѝдно, мн. инвалѝдни. Инвалидна количка.

Грешни изписвания (4)

  • енвалит
  • енвълит
  • инвалит
  • инвълит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ва-лид
непълен член ин-ва-ли-да
пълен член ин-ва-ли-дът
мн.ч. ин-ва-ли-ди
членувано ин-ва-ли-ди-те
бройна форма ин-ва-ли-ди
звателна форма ин-ва-ли-де