1.
усѝлен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
усѝлна, усѝлно, мн. усѝлни, прил.
1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години.
2. Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.
1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години.
2. Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- осилен
- осилин
- усилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уси-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | усил-ния | ||
| пълен член | усил-ни-ят | ||
| ж. р. | усил-на | ||
| членувано | усил-на-та | ||
| ср. р. | усил-но | ||
| членувано | усил-но-то | ||
| мн. ч. | усил-ни | ||
| членувано | усил-ни-те | ||
2. усилен — мин. страд. прич. м. р.
усилен е производна форма на усиля (мин. страд. прич. м. р.).