затвърден

Речник на българския език

1. затвърден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зат-вър-ден
непълен член зат-вър-де-ния
пълен член зат-вър-де-ни-ят
ж. р. зат-вър-де-на
членувано зат-вър-де-на-та
ср. р. зат-вър-де-но
членувано зат-вър-де-но-то
мн. ч. зат-вър-де-ни
членувано зат-вър-де-ни-те

2. затвърден — мин. страд. прич. м. р.

затвърден е производна форма на затвърдя (мин. страд. прич. м. р.).